От работата на една чистачка до искането за импийчмънт на президента

Как действията на една чистачка може да доведат до отзоваването на посланик и падането на президент. Хронология на събитията.

Хронологията

Изборите и липсващите изборни книжа

На 5 юли 2009 г. се провеждат избори за нов парламент в България. В САЩ се гласува в 19 избирателни секции.

На 5 октомври 2009 г. посолството ни във Вашингтон е информирало МВнР, че всички изборни книжа, включително протоколите от гласуването, в шест избирателни секции в САЩ са били унищожени. Липсват документите от Вашингтон - окръг Колумбия, Сиатъл, Атланта, Далас, Форт Лодърдейл - Флорида, и Сан Франциско.

По това време в МВнР все още не са получени изборните документи от 43 секции в чужбина. Обяснението е, че за някои страни дипломатически куриери пътуват веднъж на два или три месеца, а в по-отдалечените райони - и по-рядко.

Според посланик Петков непристигнали от чужбина изборни документи е имало и на предишни избори. Тогава резултатите били зачетени само по данните от протокол-грамите.

Изчезналите документи

Вечер е. Чистачката на българското посолство в САЩ влиза в специалното помещение на мисията, отредено за деловодство. Чака я много работа, но тя решава да започне с най-важното. Погледът й спира на голям черен чувал в ъгъла. Вика мъжа си, който е охрана, и му помага, докато той нарамва с пъхтене обемистия товар. Отваря пред него вратите, улеснявайки го по пътя към външните контейнери за боклук.

Малко по-късно колите за събиране на смет натоварват каквото там е изхвърлено от българската амбасада. В това число и голям черен чувал, който е акуратно запечатан. А тази акуратност не е случайна, защото в този чувал са изборните документи от проведения през юли вот от 6 избирателни секции в САЩ.

Някои твърдят, че на сутринта, когато бдителен дипломат установил липсата на торбата с бюлетините и вдигнал аларма, цялата мисия хукнала след боклукчийския камион, за да спасява от федералните сметища ценното имущество. Лутали се из мизериите на американската столица като изпаднали афроамериканци в Южен Бронкс, но от черния чувал с ценните книжа нямало и помен...

Реакциите на Външно министерство

На 5 октомври със заповеди на министъра на външните работи са образувани дисциплинарни дела срещу извършителите. Дисциплинарният съвет е поискал допълнителна информация за установяване на всички факти и обстоятелства, довели до унищожаването на книжата.

Дисциплинарното производство в началото е срещу двамата преки отговорници за инцидента, а след това е разширено и върху посланика и още едно лице.

Румяна Желева разпорежда извънредния и пълномощен посланик Лъчезар Петков да се яви на 2 ноември 2009 г. в Министерството на външните работи за даване на обяснения във връзка с налагане на конкретни дисциплинарни наказания.

Искането за отзоваване

В края на октомври вътрешният министър започва да говори за отзоваване на посланик Лъчезар Петков от мисията му във Вашингтон.

На 4 ноември българското правителство по мотивиран доклад на д-р Румяна Желева - министър на външните работи решава да отзове посланиците на България в САЩ и Турция заради допуснати „законови нарушения при организирането и провеждането на парламентарните избори на 5 юли 2009 г.”. Решението трябва да бъде одобрено от президента на България Георги Първанов.

Министърът на външните работи д-р Румяна Желева подписва заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на двамата ръководители на задгранични представителства.

"В резултат на двете дисциплинарни дела срещу посланиците ни в САЩ и Турция оставам с впечатлението, че при сега действащата нормативна база, не сме в състояние да осигурим прозрачността на изборите в чужбина, така че да предотвратим нарушения, манипулации и подозрения.", каза от своя страна външният министър Румяна Желева по БНР, цитирана от БГНЕС.

Тя подчерта, че ако в България не се изработи нов избирателен кодекс, няма гаранции, че при изборите в чужбина гражданите ще са сигурни в резултата. От дисциплинарните дела ставало ясно още, че нередности са ставали във всички години назад, допълни Желева.

Тя определи предложението за отзоваване на двамата дипломати Лъчезар Петков и Бранимир Младенов като едно от най-трудните си решения за първите 100 дни на кабинета. Посланиците са нарушили общо 4 нормативни документа: закона за избор на народни представители, разпоредби на ЦИК за избор в секции зад граница, закона за дипломатическата служба и етичния кодекс, посочи външният министър.

"Това че ги наказваме дисциплинарно не означава край на техния живот или тяхната кариера. Надявам се прокуратурата да не открие още нарушения, защото това ще означава и наказателна отговорност", отбеляза Желева и призова от случилото се да не се прави "голяма трагедия".

Президентът Първанов - от отказа за подписване на указ до искането за импийчмънт

На 7 ноември Президентът Георги Първанов връща проекторешението на правителството за отзоваването на българските посланици в САЩ и Турция. Пред журналисти президентът обясни, че причините да върне проекторешението са, че не е спазена процедурата по предварително съгласуване и че не е ясно какво точно е нарушението, за което те трябва да бъдат отзовани, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Президентът каза още, че ако посланиците действително имат вина, те ще бъдат отзовани и сменни. „Ако има други виновници, аз не бих искал нашите посланици да са тези, които да операт пешкира” – каза Георги Първанов.

На 9 ноември започнаха исканията за импийчмън на президента Първанов - първо от ДСБ и Атака, след това и от ГЕРБ, Синята коалиция и РЗС. На 11 ноември депутатите от мнозинството започнаха консултации за прекратяване на президентските правомощия. Проблемът е с формулирането на мотивите за искане на процедура по импийчмънт.

Депутатите от мнозинството настояват в декларация президентът да освободи посланиците в Турция и Съединените щати заради изборните нарушения. От ГЕРБ заявиха, че ако президентът се съобрази с декларацията е възможно да отпадне искането за импийчмънт.

"Ако освободи посланиците, може да отпадне правното основание за повдигане на обвинение срещу президента", каза председателят на правната комисия Искра Фидосова.

На 12 ноември Първанов коментира идеята за предсрочното му отстраняване по време на едночасова среща с медиите. Георги Първанов нарече акцията срещу него "груб, несръчен опит за задушаване на разномислието".

Президентът отново повтори, че все още очаква цялата информация по случая с дипломатите и в прав текст заяви, че министърът на външните работи Румяна Желева явно не разбира какво означава съгласувателна процедура.

На 12 ноември по предложение на зам.-председателя на парламента Лъчезар Иванов народните представители приеха извънредна точка в дневния ред за утре - ще бъде разгледана декларация относно освобождаване от длъжност на ръководителите на дипломатическите представителства на България в Съединените щати и Турция. Декларацията е внесена предишния ден в парламента от групите на ГЕРБ, Синята коалиция, РЗС и „Атака".

На 12 ноември късно вечерта посланикът на България в Турция Бранимир Младенов подаде оставка.

На 13 ноември мнозинството в парламента изненадващо и без обяснение отложи първата точка в дневния си ред - декларация срещу президента.